The concept of the legislator introducing the legal institute of Industrial injury refers to, namely, such an accident which has occurred during the working process or during the daily rest periods or during the usual itinerary towards the working place.

For the purpose of the successful implementation of a claim under the legal ground of article 200 of the Labour Code /LC/, it is the burden of the employee to prove that they have had a valid labour contract concluded  the other party /the employer/, and that the injury itself is a result of a work-related accident as an outcome of which injuries have arised, the character of the injuries and the direct causal connection between the conduct and damage at issue.

The first precondition for engaging the responsibility of the defendant under art. 200 of the Labour Code is the absence of a labour relation between him and the employee. Furthermore, between the parties there needs to be a contract concluded in the appropriate form according to the applicable law /art. 62, par. 1 of the LC/ which is the written form. Something more, it needs to be proved that work has been entrusted to the employee by the employer as well as the factual acceptance for accomplishing it by the employee, accompanied by the rest of the mandatory components of the content of the labour contract.

If You happen to need further clarity on this matter or legal issues arise, do not hesitate to consult an attorney-at-law experienced in the field of Labour law.

- С цел създаване на практически умения за прилагане на международните стандарти за защита правата на човека в рамките на Академията ще бъдат проведени симулации на процес пред Европейския съд по правата на човека.

- Лектори в Академията по права на човека ще бъдат адв. Здравка Калайджиева, съдия в Европейския съд по правата на човека от 2008 до 2015 година, адв. Стоян Мадин, адв. София Разбойникова, адв. Златка Стефанова, адв. Мария Шаркова, адв. Наташа Добрева, адв. Диляна Гитева и други.

- В програмата на „Академия по права на човека“ се включват следните теми: 1) Право на живот; 2) Право на мирно ползване на собствеността. Конфискацията на имущество в практиката на ЕСПЧ; 3) Забрана на изтезанията, нечовешкото и унизително отношение и наказание; 4) Право на свобода и сигурност; 5) Свобода на словото (или свобода на изразяване); 6) Право на зачитане на личния и семейния живот, на дома и на тайната на кореспонденцията; 7) Защита срещу домашно насилие и насилие, основано на пола; 8) Права на деца мигранти и непридружени деца; 9) Права на лица, търсещи убежище; 10) Права на ЛГБТИ лица; 11) Права, свързани с околната среда; 12) Тероризъм; 13) Правна реторика

- Срок за записване: 10 ноември 2022 г.;

- Продължителност на Академия по права на човека: 12 месеца (по 3 дни месечно);

- Изисквания към кандидатите: съдии, прокурори или адвокати с до 7 години юридически стаж;

- За записване изпращайте автобиография и кратко мотивационно писмо на имейл: hrlawyer@blhr.org

- За повече информация - телефон 0887251184;

Понятието „убежище“ ще разгледаме в широкия му смисъл, т.е. включващ не само убежището, предоставяно от президента на Република България, но и международна закрила (включваща статут на бежанец и хуманитарен статут) и временна закрила.

Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. (в сила за Република България от 10 август 1993 г.) посочва, че бежанци са хората, които напускат своята страна поради основателен страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея.

Бежанците се отличават от икономическите мигранти по това, че вторите доброволно напускат своята страна по икономически причини.

Съгласно чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците международна закрила (ЗУБ) в Република България международна закрила се предоставя по силата на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон, на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.

Вторият от двата статута е резултат от членството на България в Европейския съюз, тъй като правото на ЕС предвижда възможност за получаване на индивидуален статут на територията на Европа, наречен "субсидиарна закрила" (subsidiary protection). В България същият се нарича "хуманитарен статут".

Основанията за предоставяне на хуманитарен статут са въведени в българското законодателство съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и по-специално от нейните разпоредби, член 2 – право на живот и член 3 – свобода от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (кореспондиращи на чл.5, ал.4 Конституцията; чл.1а, ал.2 ЗУБ във вр. чл.9 ЗУБ).

Съгласно чл. 9 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец ако е налице реална опасност от тежки посегателства, като: 1). смъртно наказание или екзекуция, или 2). изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3). тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В българското законодателство са предвидени още 2 вида убежище:

• Временна закрила – предоставя се в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там (чл.1а, ал.3 от Закона за убежището и бежанците). Това е процедура, която има характер на изключителна мярка и съгласно чл.2 от Директива 2001/55/ЕО се предприема в интерес на засегнатите лица от съответната държава и на другите лица, търсещи закрила. Временната закрила е групова закрила, която се предоставя с решение на правителството. По този начин тя има характер на общ административен акт, който съгласно чл. 65 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) има еднократно правно действие, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица.
• Убежище от президента – предоставя се от президента на републиката (чл. 98, т. 10 от Конституцията). Съгласно чл. 27, ал. 2 от Конституцията, Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Важно е да отбележим, че президентът не е обвързан от законовите основания за предоставяне на убежище (чл. 62 от ЗУБ), нито от задължението да разгледа отправена до него молба за убежище, а ако я е разгледал, не е обвързан от задължение да се произнесе по нея. Актовете, с които президентът дава (указ) или отказва да даде (решение) убежище не подлежат на съдебен контрол. Все пак, ако реши да разгледа получената молба за убежище, президентът може да поиска от длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да окажат съдействие на администрацията на президента на Република България като установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на убежище. Президентът може също така да поиска от председателя на ДАБ да даде своето мнение по подадената молба за убежище (чл. 48, ал. 2 от ЗУБ).

А сега нека да разгледаме основния въпрос, който си задават лица, желаещи да получат статут на бежанец, а именно каква е процедурата по даването на този статут в Република България:

1. Заявление за предоставяне на международна закрила (т.е. както за статут на бежанец, така и за хуманитарен статут) се подава лично пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците /ДАБ (чл.58, ал.3 от ЗУБ). То може да бъде направено и пред друг държавен орган, като обичайно това са полицейските органи на граничната, имиграционната или охранителната полиция, отговарящи за административния контрол по влизането и пребиваването на чужденците. При подаване на заявлението пред друг държавен орган той е длъжен незабавно да я изпрати на ДАБ, която извършва лична регистрация на заявителя не по-късно от 6 работни дни от първоначалното подаване на молбата (чл.58, ал.4 от ЗУБ, чл.6 от Директива 2013/32/ЕС).
2. Ред и форма на заявлението – Видно от чл. 58, ал. 3 от ЗУБ, заявлението се подава лично, т.е. не се допуска това да става чрез адвокат или друг пълномощник. Молбата може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник. Молбата, която не е писмена, се записва от съответното длъжностно лице и се подписва или заверява по друг начин от молителя и от преводача, съответно тълковника (чл. 59, ал. 1 от ЗУБ).
3. Кандидатът за международна закрила следва да се регистрира при ДАБ не по-късно от три работни дни след подаването на молбата, освен ако молбата не е била подадена пред друг държавен орган (6 работни дни). Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗУБ при регистрирането ДАБ снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците. След регистрирането се определя дата за провеждане на интервю. Чужденецът, подал молба за международна закрила, се уведомява своевременно за датата на всяко следващо интервю (чл. 63а, ал. 1 от ЗУБ).
4. Важно е да се отбележи, че съгласно чл. 63а, ал. 2 от ЗУБ чужденецът е длъжен да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила до произнасянето по нея, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези доказателства.
5. Следва да се отбележи, че още преди да пристъпи към разглеждането на основанията на молбата за международна закрила българските органи трябва да отговорят на няколко предварителни въпроса: а) дали България отговаря за разглеждането и решаването на подадената молба за международна закрила или за това отговорност носи друга европейска държава; б) дали молбата съдържа основания, които попадат в обхвата на правния институт на международната закрила; в) молбата следва ли да бъде разгледана (т.е. отговаря ли на условията за допустимост).
6. По отношение на кандидатите за международна закрила са налице два вида забрани – за връщане и за наказване. По приннцип държавите не са длъжни да приемат хора, които не са техни граждани. Бежанецците обаче напускат по принуда държавата си на произход, защото се опасяват от преследване, нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота. Поради това в Женевската конвенция за статута на бежанците, както и в българското законодателство (чл. 4, ал. 3 от ЗУБ) е предвидена забрана на всички видове правни мерки, чрез които чужденецът, търсещ убежище и закрила в България, би могъл да бъде върнат принудително в държавата му на произход, от която бяга. Женевската конвенция и Конституцията на Република България също така предвиждат да не налагат наказания заради незаконно влизане или пребиваване на тяхна територия на бежанци.
7. В бежанските производства доказването на качеството "бежанец" и необходимостта от предоставяне на статут следва специални правила. Това е така, тъй като чужденецът се намира в затруднено положение и често трябва да доказва факти и обстоятелства, за които няма възможност да събере адекватни доказателства. Съмнението по принцип се тълкува в полза на бежанеца (in dubio pro fugitivo).
8. Правата на кандидатите в бежанските производства са гарантирани от Конституцията на Република България – те са всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство (чл. 26, ал. 2 от Конституцията). В това число са: право на оставане, свобода на движение, документ за самоличност (регистрационна карта със срок на валидност от 3 месеца), право на настаняване от ДАБ за периода от провеждане на бежанското производство (в транзитен, регистрационно-приемателен център или на друго място за подслон), както и други социални права (напр. социално и здравно осигуряване и др.).

Адвокат Чуковска е съпричастна към призива на Софийската адвокатска колегия за подпомагане на украински и други граждани, пострадали от въоръжения конфликт в Украйна, търсещи убежище в България, като изразява готовност да оказва съдействие и предоставя консултации безвъзмезно по релевантните правни въпроси.

Ако Вие сте кандидат за бежанец в Република България можете да отправяте Вашите въпроси на съответната контактна форма на сайта (като е препоръчително да използвате английски език).

If you are an applicant for a refugee status in the Republic of Bulgaria you can direct your questions in the relevant context in the contact form below on the home page and you will receive a free written reply (please use English).

Водили сте дело, напр. гражданско или наказателно, независимо от качеството, в което сте били конституирани, като сте останали неудовлетворени от постановения от последната инстанция съдебен акт. Може ли да се предприеме нещо на международно ниво?
На първо място, следва да са изчерпани всички правни средства за процесуална защита съгласно националното право, необходимо е да са преминали всички етапи на обжалване, тъй като в противен случай жалбата до ЕСПЧ би се явила недопустима и въобще няма бъде разгледана. 
В случаите когато делото, което сме водили, е приключило с неподлежащ на обжалване окончателен съдебен акт, независимо на коя инстанция е станало това, ако в хода на производството националният съд е допуснал нарушение от категорията на някое от закрепените основни права, залегнали в Европейската конвенция за правата и свободите, то пред нас съществува правната възможност да сезираме Европейския съд по правата на човека в Страсбург за тази допусната несправедливост или накърнени човешки права. Възможно е и да се касае за съдебен произвол или пороци при разглеждането на дела, обосноваващи несправедлив съдебен процес, а голяма част от депозираните пред Съда жалба са именно в такава насока. 
Сред най-значимите и фундаментални права, за чието съблюдаване се следи стриктно, са правото на живот, забраната на изтезанията, забрана на робството и принудителния труд, право на свобода и сигурност, както и друга категория права, насочени към обезпечаване правилното протичане и приключване на съдебните производства, между които се нареждат правото на справедлив съдебен процес, неналагане на наказание без закон, а също и права, насочени към закрилата на личността и нейната неприкосновеност, като зачитане на личния и семейния живот, свобода на мисълта, съвестта и религията, свобода на изразяването на мнение, право на ефективни правни средства за защита и забрана на дискриминацията. Безспорно, нарушаването на което и да било от прогласените в Конвенцията права би могло да повлече след себе си значителни вреди, както имуществени, така и неимуществени, за пострадалото лице /жалбоподател/, като за да се установи нарушение на някое от посочените права и респективно да бъде уважена подадената жалба, то следва да са налице и спазени критериите за допустимост на същата, свързани със „значително неблагоприятно положение“. В този смисъл, за да бъде приета дадена жалба за допустима, следва жалбоподателят да е претърпял значителна вреда, дори ако предполагаемото нарушение на правата на човека не е било надлежно разгледано от национален съд. Оттук се налага изводът, че Европейският съд по правата на човека не приема за разглеждане жалби, които могат да бъдат изначално определени като незначителни.‎
Особено значимо условие за допустимост на жалбата, разбира се, е срокът за сезиране на Съда, който преди беше 6-месечен, считано от постановяване на окончателното решение на последната съдебна инстанция, но с влизането в сила на Протокол № 15 за изменение на Конвенцията от 01.08.2021 г., се въвеждат съществени изменения досежно срока за депозиране на жалбата, който занапред ще бъде редуциран на 4 месеца от постановяване на последния съдебен акт. Новият по-кратък срок няма да засяга и няма да се прилага спрямо случаите, при които окончателно национално решение е постановено преди 01.08.2021 г., когато протоколът още не беше влязъл в сила. Същевременно, това ново правило за 4-месечния срок за подаване на жалба до ЕСПЧ ще бъде в сила след 01 февруари 2022 г. 
С оглед надлежното и своевременно подготвяне на жалба до ЕСПЧ следва внимателно да се прецени дали този най-основен критерий за допустимост – срок – е спазен, тъй като пропускането на същия е фатално, като той не подлежи на възстановяване, независимо от обстоятелствата, довели до пропускането му. 
Съдът може да бъде сезиран на някои от официалните езици на Съда - английски или френски, а също така и на български език, тъй като страната ни е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и тя е в сила от 1992 година насам. 
Решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург имат задължителна сила, но не са от естество да променят или отменят решението на националните съдилища. От друга страна, те са важен инструмент, но и индикатор за евентуален съдебен произвол или накърняване на основните човешки права и свободи в конкретната държава, пред която се е развило производството и която е постановила окончателното съдебно решение. 
От особено значение е, че не следва да се изтъкват всякакви нарушения, а под внимание се взимат само такива, които опорочават или осуетяват упражняването на основите човешки права съгласно Конвенцията. Поради това и подготовката на жалба до ЕСПЧ предполага специфични познания по материята, както и задълбоченото познаване на националното и международното право и тяхното взаимодействие. 
Далеч не само прогласяването на допуснатите нарушения е функцията и значението на депозиране на жалба до Съда в Страсбург. Решението на Съда има съществена роля и въз основа на него и съобразно констатираното може да се инициира и сполучливо да се проведе производство по реда на Отмяна на влезли в сила решения, като същото несъмнено представлява едно от визираните в ГПК основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В този смисъл, решението на ЕСПЧ е ценен инструмент за обосновано иницииране на отменително, респ. възобновително производство на национално ниво. 
Далеч не само в гражданския процес намира приложение ролята на ЕСПЧ, но така също и в наказателния. Решение на тази правораздавателна институция на Съвета на Европа е от естество да послужи успешно като основания за възобновяване и на наказателни дела. Съгласно НПК, наказателно дело се възобновява, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. 
Искане за възобновяване на наказателно дело на това основание може да направи главният прокурор. Искане за възобновяване на наказателно дело от компетентност на Европейската прокуратура по чл. 422, ал. 1 НПК може да направи европейският делегиран прокурор.
Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 НПК.
Не трябва да се пропуска, че искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или съдът, компетентен да разгледа искането, постанови друго.
 В случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК, когато решението на Европейския съд по правата на човека е в интерес на осъдения, както и в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 6 НПК, /на допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело/, спирането на изпълнението е задължително.
Заслужава да се отбележи, че жалбите могат да се изпращат до Съда единствено и само по пощенски път, като всеки различен начин на изпращане ще се счита нередовен и ще осуети разглеждането й. За да се приеме за спазен срокът, от значение е датата на пощенското клеймо. Срокът не подлежи на продължаване или възстановяване, затова е важно да се уверите, че от Ваша страна няма забавяне, било то и  с един ден. 
Възможно е Съдът да се свърже с жалбоподателя или упълномощения от него адвокат и да изиска допълнителни документи или уточняване на вече изпратени такива, както и на факти и обстоятелства, като е необходимо да се изпълнят стриктно зададените указания или инструкции. В противен случай отново рискувате прекратяване на образуваната преписка и последваща невъзможност за разглеждане на жалбата Ви.

Следва да имате предвид, че адвокат Сюзан Чуковска има опит в изготвянето на жалби до ЕСПЧ. Вашият интерес МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАЩИТЕН дори при изчерпани всички правни средства за процесуална защита съгласно българското право!

So, what is divorce? Divorce could be defined as a method for court termination of the marriage between the spouses during their lifetime due to reasons that occurred in the course of the action of the marriage, i.e. after its conclusion. Only the judicial form of divorce is allowed.

What are the prerequisites for divorce? Marriage.

In order to have a divorce first we should have a legally concluded marriage. According to the legal definition in Bulgaria, only man and woman could enter into marriage before a civil status official (major of a municipality). I.e. Bulgarian legislation, contrary to the one in some countries (Sweden, Belgium, Norway, Spain, Portugal, Netherlands, France, USA) does not allow homosexual marriage. Only persons over 18 years of age could enter into marriage in Bulgaria. Exception could be done for persons below the age of 16 in case of significant reasons and only with the permission of the district court. The persons getting married may also sign a marriage contract, which may regulate their relations during their marriage (marital property regime). Unfortunately (or fortunately), the marital relation does not last forever and the marriage will inevitably end. This could happen in case of death of one of the spouses, given marriage annulment clauses are available (i.e. when obstacles for its conclusion are established, e.g. if it turns out that the spouses have blood relation or if the consent for the marriage has been given under threat) and divorce.

Reasons for divorce.

According to a fundamental principle in law, the juridical situation should correspond to the factual one. The merely formal preservation of marriage results in discrepancy between the juridical and factual status and cannot meet the idea of a normal marital relation.

The disruption between the spouses may be due to vanished love, trust, respect, interests, etc. Proved or presumed infidelities are also among the most quoted reasons for divorce. Preservation of marriage without the actual will of the spouses (or of one of them) is often useless.

Sometimes divorce is preceded by cases of domestic violence, insults and self-mutilation involving relatives of the spouses, serious scandals. It is not rare to encounter murder attempts as well.

Before and after marriage complicated relations are observed, drained with hatred, malice and desire for revenge.

Sometimes however marriage disrupts due to other reasons beyond the control of the spouses, or due to circumstances which have been impossible to avoid – the spouses live separately (actual separation), work in different cities, etc. Incompatibility in characters and financial problems are also mentioned as reasons for divorce.

What is of great significance for forming the court judgment for each individual case is not the particular reason that lead to the disruption of the marital relation but rather is the impact it has inflicted on the spouse relations and whether it has brought the marriage to a deep and irreparable disorder.

Divorce according to Bulgarian legislation

Divorce is realized in Bulgaria by two ways: by mutual consent (uncontested divorce) and by general claim procedure (contested divorce).

In divorce by mutual consent, the spouses share unanimously the will to separate. There is no dispute between them because they have reached agreement on the consequences of the divorce, incl. their future relations, partition of the property, parental rights over children, alimony. In divorce by mutual consent, the parties sign up an agreement on the relations after the marriage termination. In this case, the judicial procedure is not a contested one but from the group of the non-contentious proceedings. The spouses file a joint petition and the court only verifies the presence of all legal requirements and admits the divorce without examination of their motives for marriage termination.

Namely, the latter circumstance is the main difference with the divorce by general claim procedure. This type of divorce in Bulgarian law is equivalent to the divorce due to marriage disorder. The court shall rule also on the fault for the marriage disorder if any of the spouses require this. In any phase of the proceedings, the spouses may lodge an agreement with the court regarding all or some of the consequences of the divorce and the court should check whether the interests of children are protected.

The divorce by general claim procedure is a contested proceeding that is realized under the terms of the special claim proceedings under the Bulgarian Civil Procedure Code.

Nevertheless, you should have in mind that divorces by mutual consent are very frequent even though there is no mutual consent of the spouses. One of them may not desire the divorce but agrees on the marriage termination by mutual consent because the contested one could result in less favourable consequences (property ones, parental rights over the children, etc.).

It is also possible that both parties wish to divorce, i.e. there is mutual consent for separation, but the divorce is carried out by general claim procedure because they cannot reach an agreement on its consequences.

How much does a divorce cost in Bulgaria?

According to Regulation no. 1 from 09.07.2004 on the minimum amount of attorney fees (Art. 7, para 2 and 4) the minimum remuneration for a mutual consent divorce is 400 BGN and for contested on – 600 BGN; in case of setting the property relations, drafting the agreement should be paid as for other invaluable claims – 600 BGN. Factual and legal complexity of the concrete case is also of significance for determining the attorney remuneration. The attorney may determine a fee over the minimum one after evaluation of the facts and evidences that should be collected in the course of the proceeding (e.g. examination of witnesses, hearing of experts, collection of written evidence).

In addition, in case of divorce, state fees should be paid to the courts (in accordance with the Tariff for state fees, which are collected by the courts under the Bulgarian Civil Procedure Code): a fee for filing a case in the amount of 25 BGN; fee after the completion of the case in the amount of up to 50 BGN (by mutual consent – 40 BGN, 20 BGN per party). A copy of the decision costs 3 BGN. When alimony is awarded, a fee of 2% is collected on the amount of alimony, calculated for three years.

In case of divorce, other costs are possible, e.g. in connection with the summoning and representation of the defendant.

Besides, in case of maintenance granted for a child, according to Art. 78, para 6 of the Bulgarian Civil Procedure Code, when the case is decided in favor of a person exempted from a state fee or from costs of the proceedings, the convicted person shall be obliged to pay all due fees and expenses. The respective amounts are awarded in favor of the court.

The issue of guilt is essential for the award of costs in the event of a contested divorce, and the following may be noted:

     - The guilty spouse is the one who has to pay the costs of the case. In the event that both spouses are at fault or that there is no fault at all, the costs will remain as incurred.

     - Paying the spouse maintenance will also remain responsibility of the guilty spouse (if such a claim is made).

    - The family home, as well as parental rights, will be given to the spouse, who is not to blame for the termination of the marriage. In deciding this, the interests of the children, the health of the spouses, etc. are taken into account.

In case of divorce by mutual consent, it is possible to settle the ownership of common properties acquired during the marriage, whereby fees and expenses are charged as in the case of transfer of properties by notary. It is possible for the court to appoint an expert to determine the market value of the properties, i.e. fees and costs can be calculated on the basis of a tax assessment or market value in connection with the court's decision. It is rare to come to such a settlement of property relations in the framework of the divorce procedure by mutual consent due to the significant increase in prices and delays.

What documents are filed for divorce? Where should we file them?

In case of divorce, the necessary documents are: original marriage certificate; a copy of the child's birth certificate, if the parties have minor children; sample documents (notice of termination of the marriage and information note); petition for divorce on behalf of the parties together with an agreement signed by them on its legal consequences (if the divorce is by mutual consent); documents related to the guilt sought in the other spouse (if such is pretended in a contested divorce); lawyer's power of attorney and document for paid state fees.

In order to determine the amount of maintenance, it is necessary to attach evidence of the spouses' income, the needs of the children, etc.

The petition for divorce by mutual consent is submitted to the district court where one of the spouses resides. The petition in case of contested divorce is filed in the district court at the permanent address of the other spouse.

What should a divorce petition include?

The divorce petition must include request to the court to rule on the following issues:

     • Who stays to live in the family home?

     • What will be the amount of ex-spouse's maintenance, if claimed?

     • Who of the two parents will exercise parental rights? What is the regime of contact with the children going to be?

     • What will be the amount of maintenance that the parent, who shall not exercise the parental rights, will pay?

     • Will the wife change her last name after the divorce or will she keep her current one?

The petition for contested divorce must contain all the facts and circumstances that led to the deep and irreparable disorder of the marriage. These circumstances should be proved by all possible means of evidence, most often by witnesses. In the divorce petition, the plaintiff should also state whether he/she will seek the fault of the other spouse for the disorder of the marriage. Guilt for the disorder of the marriage is significant when a claim is made for the use of the family home after the divorce, in respect of the costs of the case which should be paid by the guilty spouse and the maintenance due by the guilty spouse, as well as for the parental rights that are most likely granted for exercising to a spouse who is not at fault for the divorce.

COVID-19 - now how to divorce? Coronavirus divorce.

The involuntary social isolation along the COVID-19 pandemic has inflamed the already delicate relationship between some spouses, who even before the pandemic had considered divorce. A popular quote during the crisis is "My marriage had previous illnesses - COVID just killed him" (source: https://news.bg/). Finding psychotherapeutic help during the crisis is very difficult, which has accelerated the divorce of several couples. However, more time spent during the pandemic was good for some families, as they were able to discuss and clarify many of their problems and come together.

In Bulgaria (among other countries) in 2020 an innovative procedure was introduced - online divorce. During the state of emergency, it became possible due to the Law on Measures and Actions During the State of Emergency and the law on its amendment, allowing meetings for this procedure to be held up to 2 months after the end of the state of emergency.

Divorce was practiced on Skype in the Sofia District Court (the largest district court in the country). Thus, spouses do not waste time going to court, but get in contact from a convenient place for them, and their lawyers - for example, from their offices.

Due to a change in the Bulgarian Civil Procedure Code from the end of November 2020, the divorce by videoconference link remains possible also after the lifting of the restrictions related to the coronavirus pandemic.

Art. 135a. (New, SG No. 98/2020) of the Civil Procedure Code regulates the participation of the parties in court proceedings by videoconference.

According to Art. 150, para. 6 of the Civil Procedure Code (New, SG No. 98/2020), for the performed videoconference, after notifying the participants in it, a video recording shall be prepared on an electronic media (i.e. CD). The video is attached to the case.

There are also regulations on the collection of evidence by videoconference (Article 156a of the Civil Procedure Code).

The supplementary provisions of the Bulgarian Civil Procedure Code include a definition of "Videoconference": communication link through technical means for simultaneous transmission and reception of image and sound between participants in the procedure, located in different places, allowing recording and storage of information on electronic media.

The condition for online divorce before the changes in the Civil Procedure Code, and now, is the divorce to be by mutual consent. The petition to the court must state that the spouses do not mind the case being heard on Skype, and the reasons for this must be stated, e.g. inability to return to the country due to the pandemic.

More details about divorces during the pandemic can be found at: https://www.monitor.bg/; https://www.standartnews.com/; https://www.actualno.com/; and others.

И така, какво е разводът? Разводът може да се определи като способ за съдебно прекратяване приживе на брака между съпрузите поради причини, настъпили по време на неговото действие (т.е. след сключването му). Допуска се само съдебната форма на развод.

Какви са предпоставките за развод? Брак.

За да имаме развод, преди всичко трябва да имаме законно сключен брак. Според законното определение в България брак могат да сключат само мъж и жена пред длъжностно лице по гражданско състояние (кмет на община). Тоест, българското законодателство за разлика от това на някои държави (Швеция, Белгия, Норвегия, Испания, Португалия, Холандия, Франция, САЩ) не позволява хомосексуалния брак. Брак в България могат да сключват само лица, навършили 18 години, но по изключение, ако важни причини налагат това, такъв може да сключи и лице, ненавършило 16 години, но след разрешение на районния съд. Встъпващите в брак могат да сключат и брачен договор, на който да подчинят отношенията си по време на брака (имущественобрачния режим).

За съжаление (или за радост) брачната връзка не продължава вечно и бракът се прекратява. Това може да стане при смърт на единия съпруг, при налични условия за унищожаване на брака (т.е. при установяване на пречки пред сключването му, напр. ако се окаже, че съпрузите имат кръвна връзка или съгласието за брак е дадено след заплахи) и развод.

Причини за развод.

Според основен принцип в правото, правното положение трябва да съответства на фактическото. Чисто формалното запазване на брака поражда разминаване между правното и фактическото положение и няма как да отговаря на представата за нормална брачна връзка.

Разривът между съпрузите може да се дължи на изчезнала любов, доверие, уважение, интереси и т.н. Установени или приписвани изневери също са сред най-цитираните причини за развод. Запазване на брака без желанието на съпрузите (или на един от тях) често е безпредметно.

Разводът понякога се предхожда от случаи/дела на домашно насилие, обиди и саморазправи с участието на близки на съпрузите, бурни скандали. Не са редки и случаите на опити за убийство.

Преди и след развода се наблюдават изострени отношения, пропити от омраза, злоба и желание за отмъщение.

Понякога обаче бракът се разстройва по други причини, независими от съпрузите, или поради обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати – двамата съпрузи живеят разделено (фактическа раздяла), работят в различни градове и др. Като причина за развод се посочват и несходство в характерите и финансови проблеми.

От съществено значение за формиране преценката на съда за всеки индивидуален случай e не каква е конкретната причина, довела до разкъсване на брачната връзка, а това какво отражение е дала тя върху съпружеските отношения и дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство. 

Разводът според българското законодателство

Разводът в България се реализира по два начина: по взаимно съгласие и по исков ред.

При развод по взаимно съгласие съпрузите са единодушни в желанието си да се разделят. Между тях няма спор, тъй като са постигнали съгласие за последиците от развода, в т.ч. отношенията между съпрузите, подялба на имуществото, родителски права върху децата, издръжката. При развод по взаимно съгласие страните подписват споразумение за отношенията след брака. Производството в този случай не е исково, а е от групата на охранителните производства. Съпрузите заедно подават молба и съдът само проверява налице ли са законовите предпоставки и допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

Именно последното е основната разлика с развода по исков ред. Този вид развод в българското право е равнозначен на развод поради разстройство на брака.  Съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода като съдът трябва да провери дали са защитени интересите на децата.

Разводът по исков ред е едно спорно производство, което се развива по реда на особените искови производства по ГПК.

Все пак, трябва да имаме предвид, че много често се срещат разводи по взаимно съгласие и без съгласието на съпрузите да е взаимно. Единият от тях може да не го желае, на се съгласява бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие, тъй като прекратяването му по исков ред би могло да му донесе по-неизгодни последици (имуществени, родителски права върху децата и др.).

Възможно е и двете страни да желаят да се разведат, т.е. има взаимно съгласие за развод, но разводът се извършва по исков ред, тъй като не могат да се разберат за последиците на развода.

Колко струва един развод в България?

Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 7, ал. 2 и 4), минималният хонорар за развод по взаимно съгласие е 400 лева, а за развод по исков ред е 600 лева, като при уреждане на имуществени отношения за изготвяне на споразумението се прилага тарифа за други неоценяеми искове – 600 лева. От значение при определяне на адвокатския хонорар е фактическата и правната сложност на делото. Адвокатът може да определи хонорар над определения минимум след преценка на фактите и доказателствата, които следва да се съберат в хода на делото (напр. разпит на свидетели, изслушване на вещи лица, събиране на писмени доказателства).

Освен това, при развод следва да се заплатят и държавни такси на съдилищата (в съответствие с Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК): такса за завеждане на дело в размер на 25 лева; такса след приключване на делото в размер на до 50 лева (при взаимно съгласие – 40 лева, по 20 лева на страна). Препис от решението струва 3 лева. При присъждане на издръжка се събира и такса от 2 % върху сбора за издръжката, начислена за три години.

При развод по исков ред са възможни и други разходи, напр. във връзка с призоваването и представителството на ответната страна.

Също така, при присъдена издръжка за дете, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

От съществено значение за възлагането на разноските при развод по исков ред има въпросът за вината, като може да се отбележи следното:

     -         Виновният съпруг е този, който трябва да заплати разноските по делото. В случай че двамата съпрузи имат вина или че изобщо липсва такава, разноските ще останат така, както са направени.

     -         В тежест на виновния съпруг ще бъде поставена и издръжката, която съпрузите си дължат (ако е направена такава претенция).

    -         Семейното жилище, както и родителските права, ще бъдат предоставени на съпруга, който няма вина за прекратяването на брака. При решението за това се вземат предвид интересите на децата, здравословното състояние на съпрузите и др.

При развод по взаимно съгласие е възможно да се уреди собствеността върху общи имоти, придобити по време на брака, при което се начисляват такси и разноски като при прехвърляне на имоти по нотариален ред. Възможно е съдът да назначи вещо лице, което да определи пазарната стойност на имотите, т.е. таксите и разноските могат да се изчислят на база данъчна оценка или пазарна стойност във връзка с решението на съда. Рядко се стига до такова уреждане на имуществени отношения в рамките на процедурата по развод по взаимно съгласие поради значителното оскъпяване и забавяне.

Какви документи се подават за развод? Къде се подават те?

При развод необходимите документи са: акт за брак в оригинал; копие от удостоверение за раждане на децата, ако страните имат деца, ненавършили пълнолетие; документи по образец (съобщение за прекратяване на брака и сведение); молба за развод от името на страните заедно с подписано от тях споразумение за правните последици от него (ако разводът е по взаимно съгласие); документи, свързани с търсената вина в другия съпруг (ако такава се търси при развод по исков ред); адвокатско пълномощно и документ за внесена държавна такса.

С оглед определяне на размера на издръжката е необходимо да се приложат доказателства за дохода на съпрузите, за нуждите на децата и др.

Молбата за развод по взаимно съгласие се подава пред районния съд по местожителство на един от съпрузите. Исковата молба при развод по исков ред се подава в районния съд по постоянния адрес на другия съпруг.

Какво следва да включва исковата молба за развод?

В исковата молба трябва да се поиска от съда да се произнесе по следните въпроси:

     ·        Кой остава да живее в семейното жилище?

     ·        Какъв ще е размерът на издръжката на бивш съпруг, ако такава се претендира?

     ·        Кой от двамата родители ще упражнява родителските права и при какъв режим на контакти с децата?

     ·        Какъв ще е размерът на издръжката, който ще плаща неупражняващият родителските права родител?

     ·        Съпругата ще смени ли фамилното си име след развода или ще запази настоящото си?

Исковата молба за развод по исков ред трябва да съдържа всички факти и обстоятелства, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Посочените обстоятелства следва да се докажат с всички възможни доказателствени средства, най-често със свидетели. В исковата молба ищецът следва да заяви и дали ще търси вина у другия съпруг за разстройството на брака. Вината за разстройване на брака е от значение, когато се отправя претенция за ползване на семейното жилище след развода, по отношение разноските по делото, които ще се възложат в тежест на виновния съпруг, както и издръжката, дължима от виновния съпруг, а също така и за родителските права, които би следвало да се предоставят за упражняване на съпруга, който няма вина за настъпването на развода.

COVID-19 – ами сега как да се разведем? „Коронавирусен развод“.

Принудителната социална изолация покрай COVID-19 пандемията разпали и без това деликатните отношения между някои съпрузи, които още преди настъпването на пандемията са се замисляли за развод. Популярен цитат по време на кризата е „Бракът ми имаше предшестващи заболявания – COVID просто го доуби" (източник: https://news.bg/). Намирането на психотерапевтична помощ по време на кризата е много трудно, което доведе до ускоряване на развода между мнозина. Все пак повечето прекарано време се отрази добре на някои семейства, тъй като те успяха да дискутират и изяснят много от проблемите си и да се сплотят.

В България (наред с други страни) през 2020 г. беше въведена иновативна процедура – онлайн развод. По време на извънредното положение същата стана възможна заради Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и законът за неговото изменение и допълнение, който дава възможност да се провеждат такива заседания до 2 месеца след отпадането на извънредното положение.

В Софийския районен съд (най-големия районен съд в страната) се практикуваше развод по Скайп. Така, съпрузите не губят време да ходят до съда, а се включват от удобно за тях място, а адвокатите им – например от канторите си.

Поради промяна в ГПК от края на ноември 2020 г. разводът по видеоконферентна връзка остава и след отпадането на ограниченията зарази коронавирусната пандемия.

Чл. 135а. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) от ГПК урежда участието на страните по съдебните производство чрез видеоконференция.

Според чл. 150, ал. 6 от ГПК (Нов - ДВ, бр. 98 от 2020 г.), за извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към делото.

Предвидено е и регламентация относно събиране на доказателства чрез видеоконференция (чл. 156а от ГПК).

В допълнителните разпоредби на ГПК е включено и определение на "Видеоконференция": комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител.

Условието за онлайн развода и преди промените в ГПК, и сега, е раздялата да е по взаимно съгласие. В молбата до съда трябва да бъде записано, че съпрузите нямат против делото да се разгледа по Скайп, като трябва да се посочат причини за това, напр. невъзможност за прибиране в страната заради пандемията.

Повече подробности за разводите по време на пандемия можете да откриете на: https://www.monitor.bg/; https://www.standartnews.com/; https://www.actualno.com/; и др.

Световната пандемия от коронавируса от типа COVID-19 се оказа поредната възможност за измамниците да приложат своите прийоми, използвайки затрудненото положение на граждани и фирми – сложна и безпрецедентна ситуация, поставяща проблеми, с които обществото не се е сблъсквало преди.

В настоящото изложение ще бъде направен опит за кратко изложение на най-често срещаните измами, свързани с COVID-19 пандемията, както и възможните мерки, които можем да предприемем за ограничаване на риска от тези измами. Налице са множество публикации и изследвания по тази проблематика, но тук са използвани такива от институции/организации с авторитет („Уестърн Юниън“, KPMG, Европол и др.). Класификации на измамите могат да се срещнат почти навсякъде – все пак измамниците действат на широк периметър.

Измамите обикновено се извършват когато са налице три фактора – възможност, напрежение и рационализация на действията. COVID-19 кризата създаде бедствието, активиращо и трите фактора, като предизвика социална несигурност (водеща до отклонения от нормалните предпазни мерки и контроли, създаващи перфектен шанс за измамниците), финансова непредвидимост и намаляване на възможностите за сигурна работа (предизвикващи финансово напрежение). Съмненията създадоха обстановка, в която е лесно за измамниците да рационализират т.нар. „отклоняващо поведение“ (напр. свързани с нарушаване на правилата при такива естремни обстоятелства).

Измамите в тази сложна ситуация се увеличават лавинообразно, а жертвите най-често са набелязвани чрез телефон, имейл и социални медии. Мнозина са принудени да работят дистанционно, което означава използване на Интернет възможностите за пренос на информация, включително лични данни и контакти.

Правителствата на държавите обявиха пакети за материална подкрепа на гражданите и фирмите, но кратките срокове, в които следва да се получи тя, нуждата от бърза реакция и усложнената социална обстановка водят от само себе си рискове от измами, свързани с COVID-19, включително повишен риск от корупция.

Дружествата са по-фокусирани върху намаляване на негативния ефект на пандемията върху ежедневната си дейност (напр. намалени продажби, клиенти и доставки). Малко или почти никакво внимание не се отделя на проследяването на ключови рискове – създават се слаби места в бизнес процесите, т.е. перфектна ситуация, чакана от измамниците.

Но да разгледаме кои са най-често срещаните измами:

    1.     Фишинг (phishing) измами: Набелязаните жертви са служители на местни и международни здравни органи (като Световната здравна организация), които са атакувани с имейли с измамни приложения, линкове или препращания към „актуализации“ относно разпространението на COVID-19 или мерки за защита от вируса. Веднъж отворени, компютърът на жертвите може да се инфектира със злонамерени вируси (malware) или да се застраши значима лична информация (напр. детайли по кредитни карти). Измамниците създават също така фалшиви имейли с привидно достоверно банково лого, целещи се в банкови клиенти за набавяне на пароли за онлайн банкиране.

    2.     Фалшиви уебсайтове за COVID-19: нова измамна стратегия, свързана основно с регистриране на голям брой “COVID” интернет домейни.

Според Европол такива сайтове (нар. bogus websites), лесно споделяни чрез социалните медии, се използват за фалшиви новини за COVID-19 или се представят за благотворителни цели. Те обаче не само разпространяват фалшиви новини. Чрез създаването на акаунти в тях и влизането в тях се дава достъп до Ваша лична информация и дори може се да инфектира устройството Ви със зловреден софтуер. Bogus websites могат да се разпознаят, тъй като често включват текстове, предполагащи чувство за спешност. Те често са със скромен дизайн или имат само една страница. Използват се pop-up прозорци с искания за лична информация.

    3.     Злонамерени (malicious) имейли: Голяма част от новините напоследък са свързани с COVID-19, напр. здравни органи и частни компании изпращат имейли за вируса и начините за превенция на заразяване. Измамниците се представят за такива държавни органи/компании/финансови институции и изпращат имейли, които понякога използват скрийншотове и изображения от истински уебсайтове.

     4. Компрометирана бизнес поща: Все по-широкото използване на дистанционна работа от фирмите и институциите, комбинирано с актуална информация относно разпространението на COVID-19, подготвят почвата за измами. Чрез фалшиви имейли те се опитват да измамят служителите, работещи дистанционно, да използват личните си пароли за  фалшив COVID-19 портал. Веднъж добрали се до тях измамниците имат достъп до дружествени акаунти на служителите и вътрешната система на компанията.

      5.     Измами с мобилни приложения: Напоследък се разработват злонамерени приложения за мобилни телефони, които уж проследяват разпространението на COVID-19. Инсталирането им заразява съответното устройство със злонамерен софтуер (malware), който може да се използва за кражба на лична информация, данни за банкови сметки/карти и др.

Европол също отбелязва фалшивите приложения като една от често срещаните измами в пандемията, отбелязвайки, че в момента има няколко карти, циркулиращи онлайн и показващи информация за разпространението на COVID-19. Някои от тях могат да се достъпват чрез браузъри, а някои са приложения, които могат да се свалят свободно. Европол предупреждава да се избягват приложения, които не са официална статистика (напр. на СЗО, национални здравни власти и др.). Разрешенията, които им се предоставят, могат да се използват от измамници за достъп до устройството Ви. То може да се зарази с т. нар. ransomware (зловреден софтуер, който ограничава достъпа до дадена компютърна система и изисква заплащането на откуп, за да премахне ограничението). Все пак от Европол дават решение срещу ransomware – безплатен декриптор е наличен по проект на институцията (https://www.nomoreransom.org/).

    6.     Инвестиционни измами: Предлага се генерирането на значителни печалби от инвестирането в компания, която предлага услуги или продукти за превенция, установяване или лекуване на COVID-19. Налице са и случаи на опити за измама на пенсионни фондове с цел по-ранно освобождаване на средства.

Глобалните финансови пазари също са значително засегнати от кризата. Колебанието в цената на акциите в компании повличат след себе си пенсии и дивиденти. Много лица с ликвидни активи избягват финансовите пазари, докато не се достигне очакваното „дъно“. Измамниците са наясно с това и създават фалшиви уебсайтове, предлагащи инвестиции с големи обещани печалби, напр. на пазара на злато или имоти. Насърчават се плащания чрез банкови сметки. Предоставя се всякакъв вид насърчаваща информация с примери за лесни печалби, без риск, като се предоставят фалшиви данни за регистрация/лиценз при местни финансови регулаторни органи.

    7.     Измами, свързани с благотворителност: Във времена на криза не е необичайно да проявиш желание да подпомогнеш нуждаещите се. Не достигат ресурси в много райони, дори за задоволяване на най-основни жизнено необходими потребности. Измамниците разчитат и на такива благородни чувства, търсейки дарения за несъществуващи благотворителни каузи в помощ на засегнатите от COVID-19 вируса (пряко или непряко) или например за разработване на ваксина. Те създават уебсайтове, молещи за парични дарения, но в същото време са копирали публично налични материали за да създадат мнима автентичност. Предлагат се възможности за даряване чрез банкови сметки, финансови институции и фалшиви доставчици на парични услуги.

     8.     Фалшиви стоки/услуги: В усложнената ситуация се упражнява напрежение върху бизнеса, при което може да се потърсят нови доставчици за задоволяване на търсените стоки. Основният обект на измамниците разбира се са стоки като предпазни маски, дезинфектанти, храни, санитарно оборудване. Измамниците създават фалшиви уебсайтове, рекламиращи бърза доставка на значително по-ниски цени и условия.

      9.   Измами, използващи несигурност около нови регулаторни режими или временни мерки за намаляване на последствията от COVID-19 кризата: Понякога измамите могат да дойдат от неочаквано място – Вашият шеф може да използва помощ от държавата (субсидии за компенсиране на фирмата, напр. известната в момента в България мярка „60/40“), която да не стигне до работниците на фирмата в пълен размер. Държавата твърди, че ще следи този процес, но понякога е необходимо сами да следите процесите във фирмата, за която работите.

    10.    Финансови мулета (т.нар. money mules): Престъпниците използват COVID-19 пандемията и за набиране на финансови мулета. Създават се фалшиви здравни организации и НПО с цел примамване на работници чрез фалшиви обяви за работа. Новите наемници са задължени да обработят „дарения“ за борба с коронавируса, да внесат средствата по собствените си банкови сметки и да ги наредят, запазвайки си комисионна. Дейността на финансовите мулета е един вид изпиране на пари, като те не винаги са наясно с дейността, която реално изпълняват.

Как можем да се защитим?

      -         Никога не използвайте линк или приложение в имейл, освен ако не е от познат и потвърден източник.

    -      Ако получите имейл от уебсайт, в който сте се записали (subscribe), посетете директно уебсайта за да проверите акаунта си. Не използвайте линкове от получени имейли.

    -     Веднага унищожавайте всички имейли, които са съмнителни. Изчиствайте нежеланата си поща редовно, както и папката за унищожени имейли.

     -       Инвестирайте само чрез финансови институции (със съответните проверени лицензи от държавни регулаторни органи), които вече сте използвали успешно в миналото, дори ако Ви предлагат много по-големи печалби от непроверени места.

      -   Винаги правете предварителен анализ в открити източници за вероятни измамни схеми (за налични регистрации/лицензи, данни за съществуването на инвестиционната компания и репутацията й).

     -   Някои реклами предлагат отлични печалби, които обаче са наистина нереални, т.е. замислете се разумно дали инвестицията отговаря на постижимото.

    -  Използвайте само благотворителни дружества или неправителствени организации, които са регистрирани/лицензирани и действат от дълго време. Това може да се установи и от открити източници, включително от съответните търговски/регулаторни регистри.

      -     Контактувайте само с потвърдени доставчици, използвани с успех във времето, със съответните регистрации/лиценз, или препоръчани от лица, на които имате доверие и които са използвали тези доставчици.

       -         Не се фокусирайте само върху кризата, но и върху други протичащи събития във фирмата. Може да са налице съмнения за измами, корупция, изпиране на нелегални средства и други. При установяването им следва да се обърнете към съответните институции.

       -       Извършвайте оценка на риска при всяка промяна в бизнес практиките, включително на рисковете от работата от разстояние.

    -    Покажете съчувствие към служителите си и ги информирайте за значими събития във фирмата, която управлявате. Един от рисковите индикатори за измами, свързани със служители във фирмите, е слабата ангажираност на работния екип.

        -         Антивирусният софтуер, инсталиран на устройствата Ви, винаги трябва да бъде актуализиран.

И накрая, ако все пак станете жертва на измамна схема, потърсете адекватна правна защита на Вашия интерес.

Терминът „търговско дружество” има две значения:

1) Дружество като многостранна сделка (договор), която съчетава волеизявленията на всички съдружници, насочени към една обща цел, която е търговска (за разлика от гражданските дружества, където целта е стопанска, а при сдруженията – идеална).

2) Организационна форма за извършване на търговски сделки и по-специално от корпоративни юридически лица.

Търговското дружество по смисъла на Търговския закон (чл. 63, ал. 1 от ТЗ) е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства (1, след всяка подобна цифра моля вижте най-долу допълнителните бележки или източници). Търговските дружества са юридически лица (чл. 63, ал. 3).

Определението, дадено в Търговския закон (ТЗ), не е идеално, но разкрива следните особености:

1) Търговско дружество се създава винаги на базата на многостранна сделка – „обединение на две или повече лица”. Това обаче не е вярно във всички случаи – може да има само един съдружник или акционер при едноличните ООД и АД.

2) Търговско дружество се учредява за извършване на търговски сделки.

3) Търговско дружество се създава с „общи средства”, което означава, че дружество се създава чрез вноски, които съдружниците правят и въз основа на които се формира имуществото и капитала на дружеството (при капиталовите дружества).

4) Търговското дружество от една страна е юридическо лице (чл. 63, ал. 3), при това корпоративно, понеже има членове, а от друга страна е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2.

·                    Същност на гражданското дружество и сравнение с търговското дружество

Според чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща цел. В същото време търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства (чл. 63, ал. 1 от ТЗ). Тези дефиниции водят до извода, че съществува известна прилика между гражданското и търговското дружество, най-вече с оглед личното участие в персоналните търговски дружества, като се смята, че и някои от правилата за персоналните търговски дружества имат основата си в уредбата на гражданското дружество. Съществуват обаче съществени различия между двете форми на сдружения, които могат да се обобщят по следния начин:

1.Търговското дружество е юридическо лице, докато гражданското дружество не е такова.

2.Търговското дружество се образува за извършване на търговски сделки и то е търговец винаги по смисъла на ТЗ. Гражданското дружество се учредява за извършване на стопанска дейност, но то не е търговец и може да се учредява за извършване на сделки, които не са търговски.

3.Гражданското дружество се учредява с момента на постигането на съгласие между съдружниците, докато търговското дружество изисква освен това регистрация в съда и то се смята за възникнало от момента на вписването в търговския регистър.

4.Търговските дружества са подложени на режим, който позволява третите лица да получат информация за редица данни относно дейността на тези търговски дружества – следствие на вписването в регистъра. При гражданските дружества такава публичност няма.

5.Налице е разлика в режима на управление: Гражданското дружество няма органи на управление, всеки може да го представлява от съдружниците, ако друго не е предвидено, докато търговското дружество се управлява от своите органи на управление.

6.Налице е разлика с оглед на подсъдността и т.н.

В търговското право обаче участват и в него са известни т.нар. „дружества на търговското право“, които могат да бъдат и граждански дружества. Такова е напр. т.нар. „дружество със съучастие“, което има поне един явен съдружник, който е търговец и поне един таен съдружник, който не е търговец. Това е гражданско дружество и то се учредява само едното лице да извършва търговска дейност, а другото – да участва в разноски и да получава някаква част от печалбата.

Консорциумите, които са уредени в ТЗ, могат да бъдат граждански дружества. Така че гражданското дружество има своето място и в търговското право.

·                    Права и задължения на съдружниците в гражданското дружество

Договорът за дружество поражда права и задължения за отделните съдружници. Съдържанието им е поначало еднакво за всички съдружници, защото целта на дружествения договор е обща – постигане на един общ резултат с общи усилия.

Описанието на правата и задълженията, което следва по-долу, ще включи някои застъпващи се положения. Това е така, защото правата и задълженията вървят едни с други и понякога едно от тях може да се яви в друго качество в зависимост от гледната точка. Например управлението на дружеството може да се счита като право на всеки съдружник. От друга страна обаче, воденето на дружествените дела се определя като задължение към всички останали съдружници.

И така, последващото изложение ще направи опит да посочи най-важните права и задължения на съдружниците в гражданското дружество (съгласно действащото българско законодателство), описвайки основни техни характеристики и положения.

·                    Задължения

I.       Вноски

За осъществяването на общата стопанска дейност съдружниците следва да внесат определено имущество в гражданското дружество. Предполага се, че тези вноски са равни (чл. 358, изр. 1 ЗЗД), но те могат да бъдат и различни по вид и стойност.

Посоченото задължение не е част от същественото съдържание на договора, не съставлява неговата essentialia negotii (2), т.е. страните могат да го уговоря, но и да не го предвидят. Това обаче не прави договора нищожен – аргумент от чл. 358, изр. 1 ЗЗД (3).

Съдружниците могат да внесат пари, вещи, ползването на вещи, вземания, интелектуална собственост и др. Те могат и да се задължат да полагат труд и/или да извършват услуги в полза на дружеството (4).

Внесените от съдружниците пари, заместими или потребими вещи, стават обща собственост на всички съдружници. Заместимите и потребимите вещи в известен смисъл са продадени на съдружниците. Затова съдружникът, който ги е внесъл, отговаря като продавач, в случай че съдружниците претърпят съдебно отстраняване или вещите имат недостатъци (чл. 358, изр. 3 ЗЗД).

Що се отнася до другите вещи, те се смятат за внесени за общо ползване, като собствениците им не губят правото на собственост. С договора обаче тези вещи могат да се прехвърлят в съсобственост на останалите съдружници (5).

Важно е да се отбележи също така, че за „дружествено имущество“ може да се говори условно, като всъщност внесеното от съдружниците и придобитото от дейността имущество е общо имущество на съдружниците. Те са съсобственици, съответно съползватели на това имущество. Собствеността е неделима докато съществува дружеството. Всеки съдружник може да иска своя дял от общото имущество само при излизането си от дружеството или при прекратяване на самото дружество.

II.    Доверие

Дружественият договор е изграден върху взаимното доверие между съдружниците. Той е договор intuitu personae, т.е. е сключен с оглед на личността на страните по него (6). Това отношение на доверие е източник на задължения между съдружниците. Всеки от тях трябва да оправдае това доверие.

III.  Дейност

Договорът за гражданско дружество се сключва за да се постигне обща стопанска цел с общи усилия. В тази връзка е логично от всеки съдружник да е длъжен по един или друг начин да сътрудници за постигането на общата цел.

IV.  Управление

Съдружникът следва да участва и подпомага управлението на дружествените работи. Разбира се, това може да стане, ако не е предвидено друго в договора за дружество, т.е. той има право да управлява, ако не е предвидено друго. За правата на управление и вземането на решения ще стане ясно по-нататък в изложението (виж „Права“ т. II). Тук трябва да допълним още, че съдружникът е длъжен да съдейства при управлението на дружествените работи, да сътрудничи, да оказва взаимопомощ на останалите участници на договора за дружество. Той също така трябва да защитава интересите на дружеството и да пази в тайна данните, които са му станали известни при осъществяване на съвместната дейност. Всичко това произтича от доверието и общия интерес, на базата на които е създадено самото гражданско дружество.

V.    Добър стопанин

Съдружниците трябва да действат с грижата на добър стопанин. Грижата, която всеки съдружник полага само за собствените си работи, не е достатъчна, тъй като постигането на общата цел на дружеството изисква полагане на съответните обединени усилия от съдружниците.

Съгласно чл. 63, изр. 2 ЗЗД „задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, когато законът изисква друга грижа”. Следователно грижата на добър стопанин е необходима и дължима.

VI.  Прехвърляне

По време на съществуването на договора за дружество, съсобствеността е принудителна. Затова делът на всеки съдружник е обособен, т.е. не може да бъде предмет на свободно прехвърляне. Такова прехвърляне, т.е. заместване на съдружника от друго лице, може да стане само със съгласието на останалите съдружници (чл. 362 ЗЗД). Това е така, защото дружественият договор се сключва с оглед личността на съдружниците, които са приели да сътрудничат с точно определено лице за постигането на обща стопанска цел. Дори смъртта или запрещаването на един от съдружниците е основание за прекратяване на дружеството (а не за продължаването му с наследник на починалия съдружник), освен ако предварително е уговорено друго (чл. 363, б.„в“ ЗЗД).

Съгласно чл. 359 ЗЗД съдружникът може да получи своя дял от общата собственост при прекратяване на дружеството или излизане от него.

VII.                       Дългове

Активите на дружеството не му принадлежат, тъй като то не е отделна юридическа личност. Пасивите също не му принадлежат, а са задължения на самите съдружници, които отговарят като солидарни длъжници за тези възникнали задължения.

Печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно на техния дял, ако не е уговорено друго в договора за гражданско дружество (чл. 361, ал. 1 ЗЗД). Съдружниците все пак могат да уговорят, че някой от тях ще получава по-голям дял от печалбата, защото ще управлява дружествените дела или по друга причина. Не може обаче съдружник да бъде изцяло изключен от участие в загубите или от участие в печалбите. Такава уговорка (т. нар. лъвско дружество) е недействителна (нищожна).

Въпросът за отговорността за дълговете на дружеството ще бъде засегнат и по-долу (виж „Права“ т. II) във връзка с правото за управление и представителство.

·                    Права

I.       Обща собственост

Както споменахме по-горе, внесените от отделните съдружници пари, заместими или потребими вещи, стават обща собственост на всички съдружници. Това става по силата на дружествения договор и последвалата тяхна индивидуализация (чл. 24, изр. 2 ЗЗД), което означава, че общата собственост съставлява елемент от т. нар. „дружествен имот“. В него могат да влязат и други незаменими вещи, движими или недвижими, внесени от съдружниците (7).  „Дружественият имот“ също така включва всичко придобито от дейността на дружеството. Именно придобиването на това имущество е причината за образуването на дружеството. Всеки съдружник има правото да счита за обща собственост всичко, което е придобито с обединените усилия на всички съдружници. Всеки съдружник има еднакви права в тази обща собственост, ако не е уговорено друго в дружествения договор (чл. 359, изр. 2 ЗЗД).

Важно е да се отбележи, че съдружниците, които са внесли вещи, отговарят за недостатъците им и за съдебно отстранение – като при договор за продажба, когато са внесли собствеността върху вещите, съответно като при договор за наем, когато са внесли (отстъпили) само правото на ползване на вещите.

II.    Участие в управлението и представителство

За вземането на решения относно дружествените работи е необходимо съгласието на всички съдружници (чл. 360, изр. 1 ЗЗД). Всеки съдружник има право само на един глас, без оглед на размера на вноската му (чл. 360, изр. 2 ЗЗД).

В дружествения договор може да бъде предвидено решенията да се вземат с определено мнозинство. Такава уговорка е особено полезна и се предпочита при дружества с много съдружници, при които изискването за единодушие може да блокира вземането на решения.

Ако в договора не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява дружествените дела (чл. 360, изр. 3 ЗЗД), както и да сключи сделка за сметка на дружеството. От друга страна, всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на възнамеряваните сделки на другите съдружници и да осуети извършването им. Такива разногласия се разрешават по волята на мнозинството на съдружниците.

Дружественият договор може да предвиди управлението да принадлежи на един или няколко от съдружниците, или пък да бъде назначен управител, който не е съдружник.

Интересен е въпросът за представителството на гражданското дружество пред трети лица, тъй като същото не е самостоятелен правен субект. Управлението на дружеството е тясно свързано с неговото представителство. Принципно лицето, което управлява общите работи и което е посочено в договора да ги управлява, е лицето, което има представителни функции. Все пак е възможно с дружествения договор един от съдружниците да бъде овластен от останалите съдружници да ги представлява. Следователно в такива случаи той ще действа от свое име и от името на другите съдружници. Може да се направи извод, че представителството има договорен характер и възниква въз основа на упълномощителни сделки, извършени от всеки един от съдружниците по отношение на този, който осъществява представителството. Такова лице може да представлява съдружниците и в гражданския процес, но тъй като самото гражданско дружество не може да бъде страна в гражданския процес (не е персонализирано), ако всички съдружници упълномощят някого от тях да ги представлява пред съда, страна по делото ще бъдат самите те, а не дружеството, нито този, който ги представлява (8).

Както споменахме по-горе, ако не е назначен специален управител на дружеството, всеки съдружник има право да го управлява и да сключва сделки за сметка на всички съдружници. Задължение по така сключените сделки възниква само за този съдружник, който ги е сключил, освен ако е действал и от името на всички в качеството си на техен представител (пълномощник). В този случай всички съдружници са длъжници или съответно кредитори и следва да упражняват правата и да изпълняват задълженията си по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки (9).

Правата и задълженията се поделят между съдружниците, като това е налице и когато един от съдружниците е действал от свое име и за сметка на всички и не е разполагал с пълномощно от съдружниците си, с което да се легитимира пред лицата, с които сключва сделка. Така всеки съдружник е задължен да поеме своята част от дълга. Придобитите права също се поделят, но никой от съдружниците не може да ги упражнява от свое име, а само от името на съдружника, в чието лице правата са формално фиксирани (10).

III.  Дял от печалби/загуби и разноски

Всеки съдружник има право на дял от печалбата на дружеството. Както споменахме по-горе, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно на техния дял, ако не е уговорено друго в договора за гражданско дружество (чл. 361, изр. 1 ЗЗД). Също така споменахме за недействителността на уговорка, предвиждаща „лъвско дружество“, т.е. някой съдружник да няма право на участие в печалбите и загубите (чл. 361, изр. 2 ЗЗД). Идеята за поделянето на благоприятните резултати и неуспехите между съдружниците идва от самата цел на създаването на дружеството – с общи усилия да се постигне обща цел. Това изисква всички да обединят своите предимства и качества за постигане на по-добри стопански резултати и извличане на по-голяма печалба. Не може обаче при гражданско дружество един да понася загубите, а друг да взема само печалбите.

По-горе посочихме една от най-важните характеристики на гражданското дружество, а именно, че съдружниците отговарят солидарно и неограничено с общото съсобствено имущество и с личното си имущество при възникнали във връзка със съвместната дейност задължения. Задължително условие за възникване на тази солидарна отговорност е обаче те да се сключили съвместно договорите с третите лица или договорите с третите лица да са сключени от упълномощеното от тях лице. В този случай, ако един съдружник удовлетвори кредиторите, той може да иска от останалите  изравняване като приспадне своята част в задълженията (11).

В допълнение, всеки съдружник, направил разноски или претърпял вреди при воденето на дружествените работи, има право да иска те да му бъдат компенсирани. Той има право и да получи лихва върху разноските (чл. 364 ЗЗД).

·                    Права и задължения на съдружниците в търговското дружество

След подробното разглеждане на правата и задълженията на съдружниците в гражданското дружество, с оглед на поставената тема на настоящата разработка трябва накратко да изброим същите при търговското дружество, за да преминем към изводите за основните разлики между тях.

Тъй като съгласно ТЗ търговските дружества са пет вида (събирателно, командитно, с ограничена отговорност, акционерно и командитно дружество с акции), с оглед на мащаба и целите на изложението ще се спрем само върху правата и задълженията на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност (ООД) (12)  като едно от най-разпространените търговски дружества в България.

Правата на съдружниците в ООД могат да се разделят на:

1.         Имуществени права:

1.1.      Право на дивидент (право на част от печалбата) – размерът на дивидента се определя от размера на дела в капитала. В дружествения договор обаче може да се уговори дивидентът да не е пропорционален на участието в капитала или нещо друго. Правото на дивидент е иманентно за всеки един от съдружниците и съдружникът не може да се лиши от това право дори с уговорка в дружествения договор (подобна уговорка би била недействителна). Правото на дивидент съществува в латентна форма, но то се превръща във вземане (парично), ако се осъществи определен фактически състав: 1) да изтече съответната финансова година; 2) дружеството да реализира печалба; 3) да се вземе решение от ОС за приемане на годишен счетоводен отчет; 4) приемане на решение от съдружниците за разпределяне на дивидент. При това положение правото на дивидент възниква като парично вземане – може да се прехвърля, като всяко вземане и т.н. Вземането за дивидент не е обусловено от изпълнението на задължението за вноска. Вземането за дивидент се погасява с обща 5 годишна давност.

Част от печалбата може да се разпредели преди разпределянето на дивидента, т. нар. тантием – това е възнаграждение на управителя на дружеството и не се предпоставя от посочения по-горе фактически състав. В закона няма правила как се заплаща тантиема.

1.2.      Право на ликвидационен дял (квота) – това право е неотменяемо. То по начало е съразмерно на дела от капитала, но може да се уговори и гарантиран дял (допълнителен дял). Такова право имат съдружниците, които са съдружници към момента на прекратяване на дружеството. Вземането е парично, но може да бъде уговорено и друго. Това право е с облигационен характер, т.е. вземане. За да възникне е необходимо: 1) дружеството да е прекратено; 2) да са удовлетворени кредиторите в ликвидационното производство. Това вземане се погасява с 5 годишен срок. Когато напуска съдружник, има подобно вземане, но не е правилно то да се нарича ликвидационно вземане. То също е пропорционално на дела в капитала.

Други имуществени права са: а) право на ползване на определено имущество на дружеството; б) право на почивна база.

2.         Неимуществени права:

2.1.      Управителни права:

а) Участие в ОС – всеки съдружник има право да участва в ОС, да иска обяснения от управителя и т.н.

б) Право на глас в ОС – по начало и правото на глас е функция от дела на съдружника в капитала и това е така защото дружествения дял съответства на дела в капитала, но може да се уговори друго. Тук не важи правилото от персоналните дружества, че гласовете се определят по глави. Може да има привилегировани дялове – с повече от един глас. Възникването и упражняването на това право не е функция от изпълнение на задължението за вноска. Това право се осъществява лично или чрез представител с изрично писмено пълномощно, при юридическите лица от техния законен представител (който също може да назначи представител).

в) Право на съдружникът да избира и да бъде избиран.

2.2.      Контролни права. Те са индивидуални и не зависят от размера и броя на дяловете.

а) Право на информация – право на съдружника да е осведомен за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и годишните счетоводни отчети.

б) Право на искове по чл. 71 и 74 ТЗ (13).

2.3.      Колективни права – права на определена част от капитала:

1) Право да се иска свикване на ОС – трябва да се упражни в писмена форма, като искането е насочено към управителя. Това правило принадлежи на 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието до 2 седмици, притежателите на 1/10 от капитала могат да го свикат.

2) 1/10 от капитала може да иска назначаване на ликвидатор от съда различен от управителя или от назначения от ОС.

3) 1/5 от капитала може да иска прекратяване на дружеството по съдебен ред, т.е. чрез иск.

За разлика от колективните права, колективни задължения няма.

Задълженията на съдружниците в ООД могат да се разделят на:

1.1       Имуществени задължения:

1) Задължение за вноска – задължение за внасяне на номиналната стойност на дружествения дял, задължение за внасяне на имущество, което по стойност съответства на записаните дялове. Задължението за вноска може и да е по-голямо от записаните дялове, допълнителното отива във фонд „Резервен”. Обратното обаче е недопустимо. Към момента на учредяване на дружеството може да се внесе не по-малко от 1/3 от дела.

2) Задължение за допълнителна вноска. Допълнителните вноски не са част от капитала, а по същество заем, който съдружник прави на дружеството и са парични. За да се направят допълнителни вноски трябва да се вземе решение от ОС с квалифицирано мнозинство от ¾ от капитала. Това правило е въведено, защото в повечето дружества има мажоритарен съдружник (с повече от 50 % от капитала) и допълнителните вноски се използват за изключване на съдружници (невнасянето на допълнителна вноска е основание за изключване, правният режим е същия като при вноските за капитала). Допълнителните вноски по начало трябва да са съразмерни с дела в капитала. Върху тях може да се уговаря и лихва, защото те са заем от съдружник на дружеството.

3) Могат да се уговарят и други имуществени задължения, напр. вноски във фондове.

1.2       Неимуществени задължения (чл. 124 от ТЗ):

1) Задължение за участие в управлението на дружеството.

2) Задължение да се оказва съдействие на дружеството за осъществяване на неговата дейност.

3) Задължение да изпълнява решенията на ОС.

4) Задължение за почтено и добросъвестно поведение към дружеството – то единствено не е посочено в закона, но се извежда по тълкувателен път. Аргумент за съществуването на такова задължение е разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, в която като основание за изключване е посочено „действа против интересите на дружеството”. Действието срещу интересите на дружеството не се изразява само в конкурентно действие, а и в използване на дружествената фирма в личен интерес, използване на дружеството като цяло в личен интерес, използване на търговска тайна и т.н.

·                    Сравнение между правата и задълженията на съдружниците в гражданското и търговското дружество

Съпоставяйки гражданското и търговското дружество, могат да се изведат следните изводи относно правата и задълженията на съдружниците в тях:

1.Гражданското дружество има стопанска цел, както и търговското такова. Гражданското дружество не е персонифицирано и затова се говори за гражданско съучастие. Тук не може да се говори за имущество на дружеството, като всеки остава собственик на това, което е внесъл. Ако са внесени пари или други заместими вещи, то по отношение на тези вещи между съдружниците в гражданското дружество възниква съсобственост. В същото време при търговското дружество образуваният от съдружниците дружествен имот принадлежи на дружеството, тъй като то е отделен правен субект.

2.Гражданското дружество не е юридическо лице, при него няма членствени правоотношения, докато търговското дружество е юридическо лице и при него има членствени правоотношения между всички съдружници.

3.Гражданското дружество няма органи, докато търговското има такива.

4.При гражданското дружество отговорността е лична и неограничена, но не е солидарна. В случаите, когато съдружниците отговарят за задълженията на дружеството, то тяхната отговорност е солидарна.

5.При гражданското дружество няма производство по несъстоятелност, докато при търговското такова е налице.

6.Недействителността на гражданското дружество е уредена в чл. 26 и сл. ЗЗД, докато за търговските дружества има специален режим на недействителност – чл. 70 ТЗ, който режим е различен от общия по ЗЗД.

Използвани източници:

Използвани са основно следните източници:

- Кожухаров, А., Облигационно право. Отделни видове облгационни отношения, изд. „Юриспрес“, университетско изд. „Св. Климент Охридски“, С., 2002;

- Голева, П., Облигационно право, С., изд. „Фенея“, 2013;

- Торманов, З., Договор за гражданско дружество, статия, публикувана в правно-информационна система „Апис 7“;

- Закон за задълженията и договорите, обн. ДВ. бр.275 от 22.11.1950 г., последно изм. ДВ. бр.35 от 27 Април 2021г.;

- Търговски закон, обн. ДВ. бр.48 от 18.06.1991 г., посл. изм. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020г.

Бележки /по текста/:

       (1)    Съгласно чл. 63, ал. 2 от ТЗ в предвидени от закон случаи може да се учреди дружество и от едно лице.

       (2)    essentialia negotii (лат.) – съществено съдържание, т.е. онова минимално съдържание на договора, с което същият може да влезе в сила и е правно обвързващ.

       (3)    Голева, П., Облигационно право, С., изд. „Фенея“, 2013, с. 472

       (4)    Напр. да управляват дружествената дейност като осигуряват счетоводни, правни и консултантски услуги.

       (5)    Напр. съдружникът да уговори внасянето в дружеството на собствеността, а не само ползването, на дадена машина.

       (6)    Intuitu personae (в превод от латински означава „с оглед на личността“) е латински римско-правен термин и отразява елемента на лично доверие при някои сделки, като например договора за поръчка (mandatum) и договора за дружество (societas), при които личността на договарящите се страни е от решаващо значение.

       (7)    Недвижимите вещи стават обща собственост след съответното им прехвърляне по нотариален ред върху другите съдружници (чл. 18 ЗЗД).

       (8)    Такъв извод е направен и в р. 423/1999 – V г.о. – ВКС, „Пазар и право“, 11/2000, с. 38-39, цитирано в Голева, П., Облигационно право, С., изд. „Фенея“, 2013, с. 476

       (9)    Тук можем да споменем мнението на проф. А. Кожухаров (Кожухаров, А., Облигационно право. Отделни видове облигационни отношения, С., 2002, с. 309), който счита, че в този случай останалите съдружници няма да могат да се противопоставят на възнамеряваните от управляващия сделки (арг. чл. 360 ЗЗД), стига той да действа добросъвестно. В противен случай може да се иска прекратяване на дружествения договор (чл. 363, буква „д“ ЗЗД).

      (10)  т.е. само от името на съдружника, сключил сделката от свое име, но за сметка на всички съдружници

      (11)  Голева, П., Облигационно право, С., изд. „Фенея“, 2013, с. 477

      (12)Съгласно чл. 113 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството.

      (13)Чл. 71 от ТЗ касае защитата на правото на членство и отделните членствени права, а чл. 74 от ТЗ – отмяната на решение на Общото събрание на дружеството.

To a verification by this procedure are subject the sentences and court judgments entered into force, as well as certain orders of court.

It is important to identify and distinguish properly the persons entitled to file a claim for renewal of criminal proceedings.

In accordance with the Criminal codex and article 420, a claim for renewal of criminal proceedings could be initiated by the Regional prosecutor, respectively the Military head of prosecutor’s office, the Chief officer of the specialized prosecutor’s office and in certain circumstances – the State’s General Prosecutor.

Тhe convicted of a crime of a general scope who has not previously been discharged of criminal liability by imposing an administrative punishment on the ground of art. 78a from the Criminal codex, is entitled to claim a request for renewal of criminal proceedings on this sole ground in particular cases (Art. 422, par. 1, 4-6).

It is important to emphasize that the request for renewal does not cease the execution of the sentence unless the prosecutor or the court holds differently.

GROUNDS FOR RENEWAL

Art. 422, par. 1, criminal proceedings is renewed when:

1. some of the evidence on which the sentence, decision, judgment or order of court is based turn out to be non-authentic and false;

2. a judge, member of the jury, prosecutor or an investigator-in-charge has committed a crime in connection with their participation in the criminal procedure;

3. in the course of an investigation new circumstances or evidence is revealed, which have not been previously known by the court held the sentence, decision, judgment or order of the court, and have a significant meaning for the lawsuit;

4. through a decision of the European court of human rights a violation of the European convention of human rights of significant importance for the lawsuit is identified;

5. significant violations have been admitted

6. extradition has been admitted in the case it has been rendered in absentia given a guarantee from the Bulgarian state for renewal of the criminal proceedings – for the crime the extradition has been admitted for.

The abovementioned circumstances are established with final court judgment, and in the cases when a sentence cannot be held – through an investigation.

Another important aspect is the deadline for filing such a claim. It is beyond doubt that on certain grounds filing such a claim is restricted by a particular term, arranged in the law. However, for one of the most common ground – namely the one of revealing new and previously unknown circumstances or evidences of significance for the case itself, there is no such a restriction in terms of deadline, because the convicted by an entered into force sentence or approved by the court Agreement, is able to seise directly the competent regional prosecutor and a new investigation could be аppointed given such an assessment.

In the case of revealing of new circumstances or evidence which have not previously been known by the court held the sentence, judgmenet or order of court, and are of significance for the proceedings,

The current article does not claim to be complete or exhaustive and only aims at outlining the main aspects of the legal institution of renewal of criminal proceedings as well as the personal perception of the author.

Generally, the proceedings are initiated by a written application by a party (the applicant). Even though there is a merely apparent similarity between the definitions designating the figure of the party by whose intitiative the procedure starts in both the contentious and non-contentious litigation, they are substantially different and this is attributable to the fact that the uncontested are one-sided, unilateral proceedings with just one party of the court seised.

Furthermore, the application is submitted at the competent regional court where the permanent residence of the applicant is. The application is reviewed in a closed hearing session, unless the formation of the court estimates that for the purpose of rightful, thorough and comprehensive judgment an open hearing should be held. The court formation shall be binding upon and closely monitoring respect for all the requirements available in order to issue the demanded order. The verification of the relevant facts is down to the court’s own motion. The applicants in the non-contentious proceedings are ordered to bear their own costs unlike the framework in this aspect in the common contentious two-parties proceedings. However, a significant part of the legal arrangement relevant for the contentious procedures finds application in the unilateral ones. Witness evidence given before other institutions and authorities is generally accepted in the one-sided proceedings and the deciding court could rely on it to form its final judgment as there is no hindrance for that. The appeal of the refusal for the demanded judgment to be issued could be undertaken in a one week term with effect from the date the judgment is received by the party, whereas the judgment by which the application for issuing the demanding act is respected, is not subject to appeal.

One of the distinctive and most common proceedings of this group is the Acceptance of succession under benefit of inventory, which finds application when it comes to proceedings in which the indefeasible right and interest or the so called ,,reserved portion’’ of range of property involved in the succession is disputed or infringed by a third party.

Тези способи не са новост и за българското право. Те не трябва да се разглеждат обаче като отричане на съдебната система, а са нейно допълнение, разклонение, вариация. Самото определение „алтернативни” сочи към избор измежду две или повече възможности за разрешаване на възникнал спор. Изборът принадлежи на спорещите страни. Във всички случаи връзката със съдебната система не се елиминира, а напротив – алтернативните способи предполагат ефективно сътрудничество между държавните правосъдни органи и организациите (обикновено неправителствени), които са важен ресурс за осъществяването на редица алтернативни способи (2).

Думата „медиация” има латински произход – mediatio от лат. medio – посреднича (3). 

Медиацията е процес, при който две или повече лица, въвлечени в спор, се събират в опит да потърсят справедливо и работещо разрешение на техния проблем. Те правят това с помощта на медиатор, неутрално трето лице, обучено на техники за разрешаване на конфликти чрез сътрудничество (4). Задачата на медиатора е да подпомогне общуването между страните, изясняването на спорните въпроси и постигането на споразумение.

В съвременните правови държави медиацията е още една възможност за гражданите да разрешават правните си спорове като се спестяват разходи, време и най-важното - облекчават се съдилищата, което повишава ефективността в съдебната система (5). 

Разглеждайки медиацията, следва да отбележим правната рамка на международно и национално ниво. 

За България като член на ЕС от най-важно значение са първичното (6)  и вторичното  право (7) на ЕС, като въпросите за медиацията са уредени основно в Директива 2008/52 на Европейския парламент и на Съвета за някои аспекти на медиацията по граждански и търговски въпроси (8). 

Терминът „медиация” обаче става особено популярен в България след приемането на специален закон през декември 2004г. – Закон за медиацията (ЗМ), който включва в приложното си поле отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове (чл. 1 от ЗМ). Законът за медиацията се допълва от Наредба по чл. 8 от ЗМ (№ 2 от 15.03.2007 г.), която урежда условията и реда за одобряване на организациите, обучаващи медиатори, изискванията за обучение на медиатори, реда за вписване в Единния регистър на медиаторите, както и процедурни и етични правила за поведение на медиатора.

Съгласно чл. 2 от ЗМ медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. От това законовото определение, както и от други разпоредби на закона, може да се достигне до правната характеристика и да се изведат принципите на този способ за извънсъдебно разрешаване на спорове (9). 

Доброволният характер на медиацията означава, че страните участват в процедурата по своя воля и могат да се оттеглят по всяко време в зависимост от своите интереси.

Медиацията е необвързваща процедура в два смисъла: първият – страните не са задължени да остават обвързани с процеса на медиация, а могат да го прекратят и напуснат по всяко време; вторият – медиаторът, като спомагателна фигура и неутрален субект, няма власт за вземане на решения и следователно не може да наложи решение на страните.

Поверителният характер на процедурата означава, че страните, техните съветници и медиаторът са длъжни да запазят в тайна информацията, получена по време на медиацията. Това позволява на всички да бъдат по-открити и да търсят решения без да се притесняват, че споделеното от тях ще бъде използвано в тяхна вреда.

Медиацията често се определя като процес на подпомагани преговори. С други думи тя се води от специално обучено неутрално лице, чиято цел е да улесни комуникацията между страните и да им помогне да постигнат взаимноизгодно споразумение.

Медиацията има неформален характер. Тъй като тя не е процедура за постановяване на решение, а процес за достигане до приемливо за двете страни договорено уреждане на спора, не съществуват приложими правила, в съответствие с които той да бъде разрешен. Страните остават свободни да избират свои собствени опорни точки за достигане до взаимноприемливо решение, които обикновено отразяват техните интереси, правната същност на проблема и цената на прибягването до други средства за разрешаване на спора.

Адв. Сюзан Чуковска е регистриран и сертифициран медиатор към Министерството на правосъдието на РБ.

Бележки и използвани източници:

(1) Източник: http://mediatiaunika.blog.bg/

(2) Стайков, Ив, статия на тема: Медиацията по трудови спорове и проблемът за нейните последици за давностните срокове, В. Търново, 2009, с. 1 (източник: eprints.nbu.bg/)

(3) Милев, Ал., Й. Братков, Б. Николов. Речник на чуждите думи в българския език. С.: Наука и изкуство, 1970, с. 437

(4) Lovenheim, P., Guerin, L., Mediate, Don’t Litigate, Nolo.com, US, 2004, с. 16

(5) Източник: http://www.bg-pravo.com/

(6) Основните източници на първичното право са Договорът за Европейски съюз (ДЕС) и Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(7) актовете, приети от институциите на ЕС (регламенти, директиви, решения, препоръки и становища)

(8) Към международната правна рамка в областта на медиацията можем да причислим и препоръките на Съвета на Европа: № R(2002)10 за медиация по граждански въпроси; № R(98)1 относно семейната медиация; №(99)19 относно медиацията по наказателни въпроси; (2001)9 относно медиация между административни власти и частни лица.

(9) В Закона за медиацията в България (Глава втора) фигурират следните нейни принципи: доброволност, равнопоставеност, неутралност, безпристрастност и поверителност.

https://bntnews.bg/news/

https://novini.bg/

https://pik.bg/

https://www.investor.bg/

A natural person who is not a Bulgarian citizen, could obtain Bulgarian citizenship if several specific requirements are met. In the first place, they should be of age of majority at the date of submitting the application for naturalization. Another condition is that the applicant has received permanent or long-term residence at least 5 years prior to applying. The candidate must possess a clear criminal record and mustn’t have been condemned for commiting an intentional crime of general character by a Bulgarian court. In addition to that, there shouldn’t be a criminal proceeding initiated against them for such a crime, unless the institute of rehabilitation has been applied regarding the applicant. Furthermore, the applicant should have income or an occupation enabling them to support themselves in the Republic of Bulgaria. It is a must for the applicant to be fluent in both spoken and written Bulgarian language, which is proved in accordance with a strict and legally arranged procedure and order. What’s more, the applicant cannot retain their current citizenship and must denounce it and this procedure should be finalized by, expectedly, the moment of obtaining Bulgarian citizenship. Deprival of current citizenship is not required under the following conditions and categories: 1. Persons – spouses of Bulgarian citizens; 2. Citizens of member states, countries – members of the Agreement for European Economic Area, or the Swiss Confederation; 3. Citizens of states with which the Bulgarian state has mutuality of agreement; Here’s the place to emphasize that a person who is not a Bulgarian citizen could obtain a Bulgarian citizenship by naturalization without the conditions under the described article be present, as long as they meet one of the following requirements: 1. To be of Bulgarian origin; 2. To have been adopted by a Bulgarian citizen under the regime of full adoption; 3. One of their parents to have been a Bulgarian citizen. In the course of application for obtaining Bulgarian citizenship by naturalization, along with the application itself a certificate for Bulgarian origin, issued by the State agency for the Bulgarians abroad, should be submitted. It is necessary that the aforementioned certificate contains the data based on which the Bulgarian origin has been defined. Generally it takes 2 months for this certificate to be issued.